Днес е 4 март 2026 година. Докато иранският народ празнува края на един деспотичен режим, у нас една политическа сила се опитва да ни убеди, че „свободата“ е заплаха, а „тиранът“ е жертва. Позицията на ПП „Възраждане“ относно събитията в Иран е учебникарски пример за това как думите „мир“ и „суверенитет“ могат да бъдат изпразнени от съдържание и превърнати в инструменти на лицемерието.
Двойният аршин за „агресията“
Само преди два дни лидерът на „Възраждане“ нарече ударите срещу иранския режим „терористична атака“ и „агресия срещу суверенна държава“. Интересно е къде беше този плам, когато Русия нахлу в Украйна? Тогава същата тази партия призоваваше за „неутралитет“ и отказваше да признае руската агресия. Излиза, че за тях ракетите са „тероризъм“ само ако са изстреляни от Запад, но са „геополитическа необходимост“, ако идват от Изток.
„Мир“ за диктатори, но не и за хора
„Възраждане“ твърдят, че „Иран не ни е враг“ и че трябва да подкрепим мира. Но за какъв мир говорят те? Мирът на затворите в Техеран? Мирът на хилядите екзекутирани протестиращи?
Да защитаваш правото на един ислямистки режим да притежава ядрено оръжие и да избива собствения си народ, докато се преструваш на загрижен за световния ред, не е патриотизъм. Това е чиста проба политически цинизъм.
Тръмп – удобният съюзник, докато не стане неудобен
Лицемерието стига своя връх в отношението им към Доналд Тръмп. „Възраждане“ често се представят за негови съмишленици в борбата срещу „либералния глобализъм“. Но днес, когато Тръмп е този, който подкрепи операцията за премахването на Хаменей, те внезапно се обърнаха срещу неговите действия. Оказва се, че техният „патриотизъм“ е по-силно обвързан с интересите на Москва и Техеран, отколкото с каквито и да е консервативни или западни съюзници.
Свободата не е „чужда война“
За тях свободата на иранския народ е „чужда война“, в която не бива да се месим. Но в моята „религия на доброто“ няма чуждо страдание. Когато една партия осъжда защитата на човешките права, но брани суверенитета на тиранията, тя губи моралното право да говори от името на българския народ.
Иран някога беше светска държава и днес неговите граждани се борят да си я върнат. Да им обърнеш гръб в името на евтини политически точки е предателство към самата идея за човечност. Лицемерието може да печели гласове чрез страх, но никога не може да изгради бъдеще, основано на истинско добро.
