България отново е разделена в социалните мрежи. Не заради истина, а заради лицемерие.
От няколко дни социалните мрежи у нас врят. Поводът – убийството на Рене Гуд в Минеаполис, застреляна от агент на ICE.
Но ще прехвърля фокуса у нас. Темата сме ние.
Парадоксът е грозен, но показателен.
Същите хора – гласовити „десни“, „патриоти“, „антисистемни“ и копейкопоклонници – които тук, в България, обичат:
да се заяждат с полицаи
да не се подчиняват на разпореждания
да снимат демонстративно
да ескалират ситуации „за принципа“
… днес оправдават убийство, защото било „ред“, „закон“, „служителят си е вършел работата“.
Когато български полицай само ги погледне накриво – реват за „диктатура“, „репресии“ и „полицейска държава“.
Когато жена е застреляна в САЩ – изведнъж редът е свещен, куршумът е оправдан, а човешкият живот е „подробност“.
Това не е идеология. Това е удобна морална акробатика.
Истината е проста и неудобна: или си последователен и казваш, че държавната сила има граници навсякъде, или признаваш, че проблемът ти никога не е бил редът, а кой държи палката.
Не коментираме самото убийство. То е ясно. Става дума за друго: как хора, които системно предизвикват полицията у нас, внезапно се превръщат в адвокати на смъртоносната сила, когато тя е „чужда“ и „идеологически удобна“.
Това е същият модел, който виждаме от години:
законът е лош, когато е срещу „нашите“
законът е добър, когато мачка „другите“
Това не е любов към реда. Това е презрение към човешкия живот, маскирано като принципност. И докато не си признаем този двоен стандарт, ще продължим да сме шумни, разделени и лесно манипулируеми. Не от Америка. А от собствената си интелектуална мързеливост.
