Есента е като баба, идва с топли дрехи, пълни торби и безпощадно те засипва с храна. Само че баба мирише на одеколон, а есента – на лютеница, печени кестени и… кал по обувките.
Лютеницата е националният ароматен феномен.
Когато във въздуха се смеси дим, печени чушки и патладжани, значи някой някъде е започнал великото „Бъркане на буркани“. Миризмата е толкова силна, че ако отвориш прозореца, дори котката ще помисли, че я канят на вечеря. А дрехите ти… забрави да ги переш. По-лесно е просто да ги оставиш да се проветрят до Коледа.
Печените кестени е романтика в пликче.
Топли, сладки, ароматни – и изгарящи пръстите без никакво предупреждение. Купуваш си пликче от уличния продавач, а до края на деня пръстите ти миришат на кестени, дори и да се къпеш в шампоан с аромат на океан.
Ябълките и крушите са тихата бомба в мазето.
Те си лежат в щайгите, излъчват аромат на есенна идилия… и внезапно привличат мишката на комшията. Но поне, когато влезеш в мазето, се чувстваш като в реклама на натурален сок.
Влажната земя и листата са официалният парфюм на октомври.
Мирише прекрасно… докато не осъзнаеш, че тази „влажна земя“ всъщност е кал, която си внесъл в коридора. Но нали е есен – ще простим и това.
Есента не е просто сезон. Тя е безплатна ароматна терапия. И най-хубавото е, че не трябва да ходиш на СПА, за да я усетиш. Достатъчно е да отвориш прозореца… или да минеш покрай комшията, който бърка лютеница.
